автор: ringo

Виж, старият е готин и пиялка.
Придремва също като котарак.
Хитрува и свекървата будалка.
На празниците глезя го с коняк.

А старата е очиларка съща,
готова винаги да клъвне там.
Поставила под чехъл цяла къща
и ненавижда ме,това го знам.

А как ме срещна само отначало!
С целувки и усмивка на уста.
Ще кажеш, че за мене е мечтала
и аз съм най-добрата на света.

Пред другите към мен се лизни-мазни,
а зад гърба им мълнии хвърчат.
Презирам номерата й омразни,
така повтарящи се всеки път.

И зорко ме следи през очилата,
дали ще кривна, накъде, с кого.
Пък като яхне някога метлата,
ела да видиш нейното добро!

Да, знам, че зад гърба ми злобно съска,
но дреме ми за туй пуловера на мен.
Отдавна я разбрах каква е гъска,
за малко да я смлатя онзи ден.

Ми, хванах я, че рови в телефона -
че като падна ми едно перде...
За малко щях да й сменя фасона,
добре, че свекъра при нас дойде!

"О, хубавичка ни е тя, и мила,
и гледаме си я като дете!"
Съседките добре осведомила,
не се сдържала да се заяде:

"Сакатичка е малко във ръцете
и в готвенето хич не й спори,
но няма страшно - с нея двете
шедьоври в кухнята ще сътворим!"

Синчето й не мога да нахраня,
а то пък зинало като гардже.
Да дойде майка му с копаня -
едва тогава ще се наяде!

На улицата под ръка ме води
и коментира всичките до нас.
О, Боже мой, каква порода!
Дали по тоя път вървя и аз?

Да взема да се махна, но се чудя,
та само в този дом ли е така?
А може би не те - аз съм луда,
че искам да се промени света?

Заключение:

Това е. Микрофонът тук изключи.
Оставям ги. Дано се разберат.
Останалите - внуче, котка, куче
ще се изкажат... някой следващ път.