автор: secret_rose

Нуриш. Приготовления.
Анкара, 2003

Тази сряда бе усмихнато слънчева, подканваше за разходка и аз отрано се приготвих за излизане. Наблизо имаше хубав зеленчуков пазар - Чаршамба пазаръ, където работливи селяни още по тъмно нареждат по масите свежи и дъхави зеленчуци. Тук пазаруваме по-дълготрайни продукти като зехтин, захар, брашно веднъж месечно, леща, боб, нахут - веднъж в годината, а зеленчуци - на всеки два дни за да не застояват. Из целия град има разпръснати пазарчета, носещи имената на деня от седмицата в който са отворени, което значително улеснява домакини като мен, непривикнали на местните навици. Не рядко пропусках някой петък или вторник и оставахме без вечеря, а да се храниш навън в монополитен град като Анкара не е най-приемливото решение - стандарта е висок и вечеря за двама в прилично заведение наброява половин заплата. Вече превъртах ключа в ключалката когато телефона звънна - свекърва ми се обаждаше с покана за вечеря. Приех и тръгнах към Carrefour за торта и цветя. Турски дом не се посещава с празни ръце и никога без предизвестие или покана. Позволявах си да звънна без предупреждение единствено на вратата на Шефика - лелята на съпруга ми - един прекрасен ангел, благодарение на който все още съм тук. Напазарувах необходимото и седнах в края на кафенето на първо ниво да се освежа с нещо разхладително. Към мен приближи мъж на средна възраст търсейки разрешение да седне. Дори в този модерен град рядко се случва мъж да заговори непозната жена без да си докара неприятности и помня не един случай когато момчета са тръгвали подире ми с гръмкото "Вижте, вижте - рускиня" завършил с разправии с дежурните бдители на реда и сега бях учудена и изпълнена с досада. Направих се че не чувам, но мъжът дръпна стол и приседна с думите:
- Не е каквото си мислите.
- А какво е.
- Приличате ми на чужденка - така ли е?
- Почти.
- Имам интересно предложение за вас.
Вече се оглеждах за охраната когато той сложи на масата сто доларова банкнота и една Библия.
- Твои са, ако ги искаш.
Оказа се мисионер, но твърде различен от представите ми. Предлагаше да посещавам няколко поредни дни курс за запознаване с Библията и на всеки доведен от мен член на семейството ми - още по сто долара, а след преминаването ни към католическата вяра както се изрази - "значително повече". В Анкара има малка сграда, пригодена за молитвени служби и срещи между католици, отворена свободно в неделя, която ние посещавахме и хората там ми се струваха приятни и тихи. Друг път вземах ключа от охраната за малкия параклис в двора на Българското посолство, построен за ортодоксални българи, изживяващи мандат в този град но там свещеник присъстваше само по празниците и опитвах да не нарушавам съня му често. Гледах го и си мислех за заигравките на човешката съдба - едни налагаха намаза и уруча с нож, а други - кръста, с лицемерие. Мислех си и че разбирам основанията на жените в черно - една категорична визия ги спасяваше от натрапничество. На вечеря всички се посмяхме на случката обсъдихме приятни теми за това, че не е от значение религиозната принадлежност а човещината и навярно бих оставила спомена за онази вечер точно така, ако не бе Нуриш - наша роднина с особени наклонности. По традиция храната на вечеря се сервира в определен ред - поднася се супа с няколко вида салати, след нея идва ред на готвено ястие - безмесно или с месо - според вкусовите предпочитания на гостите, задължително следва порция макарони или пилав, скара с гарнитура и накрая сладкиш с турско кафе. След около час пристига ароматен запарен чай и малко след него - плодове и ядки, които приключват церемонията. Някои сервират сладкишите с чая но тогава плодовете остават неподнесени. След кафето Нуриш взе чашката ми с думите "На фал не вярвай, но без фал не оставай". Всички ни наобиколиха с един особен пламък в очите, сякаш очакваха да се случи нещо странно и неестествено. Жената полегна назад, завъртя очи и заговори с променен глас. Не бях изненадана, в Турция всички са баячки или гледачки и това ми бе известно още преди да стъпя на турска земя. Но Нуриш не се ограничи само с приказки...

Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...