автор: baba_zorka_petkova

Аз съм изгубена песъчинка,
от брега на океан
никоя,нищо,самичка
той - от буря завладян.

Тя и със мен ловко играе-
във виелица ме устремява,
после на дъното забравя-
природа й е-без да се старае.

Ти си моят океан,
Грандиозен,недосегаем
В поредна роля омагьосан,
но оставащ бленуван,желан.

Аз съм безправна,слаба
пред мощ такава
Ала знам - всяка буря отминава,
но песъчинката остава- някъде там.