автор: ringo

"...На Коледа съм дала баклавата
на гудето - о, Господи, прости! -
За обед сложила съм на примата
забърканите трици - гледай ти!..."
"Монолог на една съпруга"

* * *
Ще ви призная нещо много важно -
от скоро време чувам гласове.
Не знам дали тревожа се напразно,
или е от ракията-менте.

Тя, моята, я знам кога ме вика.
Не отговоря ли - един в гърба!
Но тук приказват...птиче чурулика...
Бе, тръпки ме побиват от това!

Дали така Отгоре знак ми дават?...
Какви са тези дяволски неща?...
По мои сметки още ми остава
и рано е за прошка със света.

Женичката за мен какво ви казва -
че, виждате ли, бил съм недобре?
Щом още се заглеждам в пълна пазва,
добре съм - не, а най-добре!

Лежал съм бил по цели дни! Подвежда!
Лежа, защото дрехите ми скри!
Снахичката добре, че ме наглежда
и с "бомбички" отвънка ме снабди.

Сега си цицкам, правя се на улав,
от пиене езикът ми надебеля.
Виж, за снахата нямам дума хулна,
добричка е и ме разбира тя!

За баклавата да ви кажа също,
че гудето не хапна я само.
Наказан бях, но мотах се из къщи -
до кочината мръднах за ведро,

та си отсипах, колкото за мене,
а мойта нека триците яде.
И хапнахме със гудето на смени.
И после се почувствахме добре.

А тези допълнителните трици,
които ужким бил съм ги изял,
занесох ги на гудето с паница
и квикна, до ушите се засмя.

Половин живот комай изтече,
събирам сили за оттук натам.
А мойта - нека смята ме обречен...
Не бързам засега да стигна Там!

Следва: Монолог на една снаха