автор: anelim

Моя есен, небрежно разхвърляна,
със усмивки и сълзи в очи;
моя есен, неравно подвързана
със конци от затаени мечти.
Отшумяха летните страсти.
Илюзиите се разбиха в скали.
Всяка усмивка – вече е празник,
всеки изгрев – щастливо искри…
Няма време за дълги програми.
Ето днес е точния ден,
слънцето нежно милва дланта ми
и се ражда миг съкровен.
Миг достатъчно дълъг за обич,
топъл, отрупан със плод;
с цветен полъх и устрем изконен
себе си да даря със живот…

Поздрави на всички за деня на позията и музиката!
http://www.youtube.com/watch?v=lAvcmWK7jVE