автор: faidiii

изметнати мисли
като панти
на стара
ръждива врата
като пръсти криви
на протегната
алчна ръка
застинали в самота
напукани и сиви
мазилка
потъмняла душа
изрисувана
награфитена
празна
преситена
... самота
молеща се
търсеща
протегнала смирено
алчна ръка
към старата
и ръждива врата
зад която
тихо
смирено
окована
едва дишаща
лежеше мечта...