автор: Valens

Като чадър забравен в ъгъла,
ми се кокориш във очакване
и сам си се излъгал, може би,
във моето:„Навярно...някога...“

Недей ме гледа с обожание!
Мигни! Прашинка ще ти влезе...
/щастлива, шапката ми сламена
косите ми прегръща и се плези.../

Като чадър ти просто чакаш,
но ме разсипваш от терзания.
Пороен дъжд ли днес да моля,
да сбъдна твоите желания!