автор: ATOM

Денят ни е твърд като отказ.
И как ни разделя жестоко...
Но мръква. Постилам небето
и чакам съня да ни вземе.
Поемаме в нощна разходка,
в едната ни обща посока
към тихата сфера, където
ги няма пространство и време.
Там няма ни мене и тебе
в познатите нам очертания...
И никак не мога сетивно
душата ти с дъх да обгърна.
Но дъх и не ми е потребен
в това пълновластно мълчание,
което повежда ни дивно
към Извора чист да се върнем.