автор: angellaura

Избягах

на душата в градината тайна
и полегнах за кратка почивка.
Плъзна се по мен розоомайна
вълна от сладколютива горчивка.

Там

коткомъркащо подухва онзи вятър,
в който някога се влюбваха девици.
Облак се усмихва костенуркомъдър,
с цвета на пеперудокрили птици.

Загубих

образа и тялото в един водообразен сън,
молитвословни ангели мантруват за мен.
Припомних си реалното си АЗ СЪМ
и истинска се раждам в този ден.