автор: baba_zorka_petkova

Хей, приятелю дръзки,
какво те води днес из моите ветрове,
нима вярваш,че загубил си сред тях своето сърце-
в очите ти,казваш,неизкупени грехове,
косите посивели-на съвестта - лице.
От пиедестала на миналото ми бавно слизаш,
под марша на моя ураган,молиш за валс...
Горделив,сластен и желан ,забравяш-
аз не веднъж танцувах нестинарстки танц.

Бездиханна стъпвах по въглени на страх и безумие,
ти -незабравеният в душата ми оазис,
ме водеше с блогословенно умение,
напред към моя връх- катарзис.

Защо търсиш днес моята пощада,
в мен няма омраза,нито химери недоразрушени.
предателството надживях,изстрадах на забравата ада,
вглеждах се дълго в очите изворно сини-
да се преродя,на себе си и на теб- успях да простя.

Приятелю,
днес на двама ни е рано за валс,
утехата ми-
вече знам,за мен пазиш последния си танц....

/На П./