автор: ringo

Бе как да кажа... малко смотан пада -
култура липсва му, фасон, финес...
Но Мимето без него пък ще страда -
приех го само в неин интерес.

Виновна съм, че късно се усетих -
нещата бяха тръгнали на зле!
Та положението пак закрепих,
и малкият в семейство да расте.

Пък зетя, викам си, ще го науча
на маниер, обноски, етикет...
А той такъв дръвник се случи...
не мога го преглътна и до днес!

По цял ден музика му дай да слуша,
слушалките нахлузил на уши.
Веднъж помолих да оправи душа,
той цялата ни баня потроши.

Изтяга се като шаран в тепсия,
един бушон не може да смени.
Обесил се на Мимината шия,
прекарва си така блажени дни.

И двете му ръце са сякаш леви!
То бива сакатлък, но чак дотам?!...
Помолих магданоза да оплеви -
изскубал го...От яд ще се изям!

Изпратих го дървата да нацепи,
след само пет минути си дойде!
Облещих се и питам: "Що бе, Пепи?"
"Ще легна - вика - хич не съм добре!"

Понякога със дни не ми говори,
не ме и забелязва у дома.
Ей тъй - устата нашупорил -
и аз съм сякаш тухлена стена.

Към мене как ли се обръща, питаш?
Е, как? Ми никак! Само промучи.
Едно дърво ти как ще го възпиташ?
Ломоти под носа или мълчи!

И в обществото ме излага също,
та дойдат ли ни хора у дома,
то по-добре е той да не е вкъщи,
така поне не му бера срама.

Ни приказките му да слушаш прости,
обноските пък да не гледаш хич.
Макар и деликатни моите гости -
в очите подигравката личи.

Но няма как - така ще тегля още...
Пък сигурно е писано било?
Детето си ожалвам цели нощи,
какво да правиш - майчино тегло!

      Следва: Монолог на един заврян зет