автор: desert_inrose

сълзите ми измиват доблестта ти
когато си я къпал със съмнения
вятърът целувката ми ти е пратил
щом тънеш в празни угризения

храната ми храна за теб ще стане
щом повериш неситостта в непълнотата си
на мен
и разумът ти ще захвърли щеките
за покоряване
на върховете в слънце осветени