автор: artist

Вървя тъй бавно,
защото съм сама,
защото трябва
да погледна в ляво -
трябва в дясно да погледна
вместо теб сега!...
И два пъти по-бавно
стават моите неща,
защото съм без теб!
А налага се да бързам,
защото нашето дете расте
и да го прегърна трябва
също като теб!
Ще дойде време, знам...
ще стъпя в моята следа.
Но сега...боли ме!
И усещам твоето рамо
като отрязана ръка!