Материални станаха мечтите ни...
Живеем в свят на алчност, егоизъм.
Грознеят от покварата душите ни
облечени и те в материализъм.
А някога, дедите ни са мрели
във името на свойта свята чест.
Те някога достойно са живели
и славим имената им до днес.
Но следваме ли примерът им светъл?
Научихме ли нашите деца
коя е най-правилната пътека,
какво е вяра, честност, доброта?
Превърнахме живота си в бардак.
Прикриваме греха изпод дюшеци...
Прости ни Боже, ако можеш, пак!
Позорно се наричаме човеци!...
Виновни сме! Пред себе си, пред Бога...
Не е достатъчно да замълчим,
да скрием съвестта си във бърлога,
или едно дърво да посадим..!
„Кръвта вода не става” – чула бях,
и „Гарван-гарвана око не вади”...
С очите си обаче го видях
как брат към брат си остър нож извади..!
...Живеем с греховете си живота
опити от отровният им вкус,
забравили, че нявга на Голгота
със свойта кръв за нас плати Исус...
А Той...пак по земята ни ще слиза
ще пее за доброто с хрисим глас...
Загърнал ни с последната си риза
...дано спаси ни... от самите нас