автор: ringo

"...Боже, какви бяха тия късметлии жени, дето по два мъжа им измряха, а аз трийсет години вече от една рошава маймуна не мога да се отърва?..."
Чудомир - "И я че изокам некой ден"

Завиждам им - направо да ви кажа -
със Господ на трапеза са били!
А аз не мога да сънувам даже
такава радост да ме сполети...

То толкоз време водим се в живота,
изкарах вече N-тия мандат
и тътря се към своята Голгота,
побутвана от моя див примат.

Не бяха сватби и не беше чудо,
море от алкохол у нас се ля.
Аз булка легнах, баба се събудих,
в годините животът все ме мля...

Гърбината ми яка много помни,
с очите от тогаз не съм наред.
В главата ми се пръсна празна стомна -
в ушите още дрънка ми дайре.

И днес е крив, но вече е нефелен -
от пиене умът му не държи.
Изтяга се като глухар прострелян,
по цели дни в постелята лежи.

На Коледа съм дала баклавата
на гудето - о, Господи, прости! -
а обед сложила съм на примата -
забърканите трици - гледай ти!

Но вместо качамак ги хапна моя
и втори път поиска си дори!
Та оттогаз по три пъти се моля:
О, Господи, акъла ни върни!