автор: Crystalline

Изгубени души и тъмни сенки,
скитат се потънали в безличие,
очите тъжни търсещи пътеки,
студени от безкрайно безразличие.

Уж сме хора, а сме тъй бездушни,
премазани от сиво ежедневие.
Можем ли да бъдем по- човечни
или завинаги сме се изгубили.

А толкова е просто всъщност...
Не знаеш ли? Ела... Ще ти разкажа
как във борбата за насъщния,
в гърба на другия да не забиваш ножа.

Реалността /ти казваш/ е такава,
в действителност душите ни са чисти.
Какъв упадък /мисля си/, каква поквара...
Кога превърнахме се в антихристи?

А истината просто е такава...
Душите ни са изгладнели скитници.
Да си простим /сами/ единствено остава,
че много сме, но малко са Човеци.