автор: Faustina

Ти си моята приказка,
която все още измислям.
Засега си мастило,
неволно накапало листа.
Още нямаш заглавие,
за сюжета и дума не става.
Засега си в представите -
ти самият си просто представа.
Ще те пиша в бъдеще
и ще драскам, а няма да трия -
да запазя и думи несбъднати
(този път разхищавам хартия).
Приготви се за редакции много -
аз не вярвам на първия път,
първо думите сякаш са огън,
после чак към сърцето текат.
Ти си моя любима история,
за мене нужна, за други - излишна.
Стига толкоз говорене!
Почвам най-сетне да пиша...