Кръст върху мечтите...
Младост и разпятие...
Уморени сме...
И червеят в душите ни - лъжа,
прояжда корена - до истина,
и гние свободата, радостта,
а майчините сълзи
вик разплиснали -
попиват в лудостта...
И есента разстила тихо
листата си, като банкноти,
обрулен – орехът на мъдростта
свисти от сопи...
Изгубената съвест плаче
в полите на Темида,
а гарванът все тъй си грачи...
кълве очите й...