Искам да си тръгна, но не мога,
душата ми е в плен на любовта.
Искам да избягам, но не мога,
не знам Защо? Къде? Как? и Кога?
Защо страха да те загубя,
не ме оставя да заспя?
На пръсти във съня ми идва
и кара ме безгласно да крещя.
Къде потънаха мечтите
със тебе двама по брега,
изгубени и боси да поскитаме
във тайнствения свят на любовта.
Как? Как да забравя?
Докосване... и шепот... и мечта
Следи по кожата оставят
изгубен стон и нежна самота.
Кога ли пак ще ме докосваш,
оглеждайки се в моите очи?
Знаеш, че не трябва да ме имаш,
завинаги тогава си тръгни.
И искаш да избягаш, но не можеш
душата ти е в плен на любовта.
Не тръгвай... Остани... Не можеш...
тогава си вземи и Любовта.