Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 410
ХуЛитери: 5
Всичко: 415

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: Patrizzia
:: Lombardi
:: Albatros
:: Shrike

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКосите на Свети Лаврентий
раздел: Други ...
автор: joy_angels

Тя беше само знахарка и не можеше да отговори на въпросите му.
Криви пътища го бяха довели при нея, на него му трябваше гадател или дете, което е проговорило още в утробата. Но видът на мъжа събуди женската й жалост: не беше спал вече седемнадесет дни и започваше да му личи. Най-малкото бялата му брада бе започнала да се прошарва, а черните косми в нея никак, ама никак не му отиваха.

Мъжът й каза, че е на тридесет и осем, но подбелът до крака й пошепна, че лъже. Но не бил виновен: бил роден осемнадесетгодишен, така че и брадата, и тъгата му си бяха на мястото, тъкмо за неговите петдесет и пет.

Знахарката сложи на леглото възглавницата с еньовденските билки и като сплете рядката си коса на девет плитки помоли водата, с която си уми лицето на лягане, да сънува сън.

На сутринта не го подири, а мъжът сам дойде, без да му е обещавала нищо. Разплете пред очите му десетата плитка, вързана от съня й и му даде съвет: да намери къща от плет в село, през което влак не минава, но влак се чува. “Как ще я позная?” – попитаха очите на мъжа, но знахарката не отвърна, защото слушаше нощната си коса: къщата да е с шест прозореца, които се осветяват от една лампа. Да седне на тревата по мръкнало и да чака косите на Свети Лаврентий. Види ли падащи звезди, да си пожелава наред: първата – да са му сухи краката, втората – да добие мъжко чедо, третата – да види единадесет щъркела как се вият над селото. Чак на четвъртата да поиска да срещне жена, която да приспи съня му. Да си тръгне от къщата когато заздравеят мазолите по ръцете му, а в гнездата на птиците мъти слана.

После да чака. Само да чака.


Публикувано от alfa_c на 26.09.2011 @ 22:46:26 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   joy_angels

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

24.05.2022 год. / 09:19:48 часа

добави твой текст
"Косите на Свети Лаврентий" | Вход | 19 коментара (42 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Косите на Свети Лаврентий
от mariq-desislava на 26.09.2011 @ 23:04:13
(Профил | Изпрати бележка)
Понеже хич ме няма в коментарите, сигурно ще напиша най-нелогичното нещо - на магически реализъм ми прилича, но не онзи на Маркес (болезнения), а по-скоро онзи на Павич (одухотворения). Чудо със сигурност има в сърцевината на текста, който е с най-реалистичния завършек, който може да съществува и най-трудния за осъществяване - пусто чакало, за някои хора целия им живот е съставен от чакане (в това число и аз:) Май нищо не казах, но се радвам, че те виждам отново тук, Радост.{}


Re: Косите на Свети Лаврентий
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 26.09.2011 @ 23:32:33
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Наистина магичен текст...Чакалнята на Вярата е тъмна ,но вътрешната светлина озарява всеки час...
Поздрави за текста, Джой!


Re: Косите на Свети Лаврентий
от kasiana на 27.09.2011 @ 02:47:27
(Профил | Изпрати бележка)
Вълнуващо, образно послание, вплело поезия и философия в красив текст!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Поздрави, Джой:)))))))))))))))))))

(Персеидите не се ли наричат Сълзите на Свети Лаврентий, а не косите?)


Re: Косите на Свети Лаврентий
от varq2 (valissa@abv.bg) на 27.09.2011 @ 06:33:01
(Профил | Изпрати бележка)
Силно завръщане. Добре дошла мила Радост. Няма значение как ще нарека този текст - разказ или стихотворение. Важмо е силното му поетично внушение. Като бездна е. Всяко прочитане ме отвежда по-надолу и по-надолу към недостижимата красота.


Re: Косите на Свети Лаврентий
от secret_rose на 27.09.2011 @ 08:43:29
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Магично...


Re: Косите на Свети Лаврентий
от Ufff на 27.09.2011 @ 09:57:19
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво. Тъжно е човек да се роди възрастен. Ако беше се родил дете, нямаше да му трябва това знание - на знахарката. Е, онова за сухите крака не е излишно да се напомня;) Нощната ми коса много хареса препоръката за мазолите.
{}


Re: Косите на Свети Лаврентий
от ringo на 27.09.2011 @ 10:25:32
(Профил | Изпрати бележка)
Магично-философска-поетична притча, в която с малко думи е казано много за вярата и надеждата...
Поздрави, Радост!!!
Хубав ден ти желая!


Re: Косите на Свети Лаврентий
от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 27.09.2011 @ 10:51:23
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
мдаа,
сутринта косата ми се беше сплела на три плитки, челото се беше отдръпнало, а огледалото беше намръщено...
ще трябва да си поръчам падащи мазоли по краката, сега сто пъти по-малко ходя


Re: Косите на Свети Лаврентий
от anonimapokrifoff на 27.09.2011 @ 11:00:40
(Профил | Изпрати бележка)
Красива фантазия и си носи посланието. Дали чакането му е майката?


Re: Косите на Свети Лаврентий
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.09.2011 @ 11:19:29
(Профил | Изпрати бележка)
ах, че си мистична ...

а финалът... за всяко нещо, дори за хубавото, има дълъг инкубационен период .. на изчакване :)


Re: Косите на Свети Лаврентий
от Meiia (meiia@abv.bg) на 27.09.2011 @ 11:22:56
(Профил | Изпрати бележка)
Вълшебно!
"защото слушаше нощната си коса:"...
Разумният би казал, че е абсурдно, но не е. Косите имат магическо значеиие. Своего рода антена е едно от тях (така съм чувала поне, но дали е вярно.?!:) ). И в твоята творба е подобно сякаш.
Не знам дали препоръката на знахарката е истинска, па макар и сънувана, дали би имало нещо подобно в реалността (сигурно би могло да се наподоби всичко или почти - селото, къщата, прозорците, влака, мазолите .., но търсенето на всички тези неща би било истинското пътуване към покоя. Изграждаш сам по-голямата част от живота си, а малката оставяш на Бог или на светиите. Ако доживееш, разбира се, отговора ъм. И през цяото това време се прокрадва едно единствено сигурно нещо - надеждата. Толкова измамна, всъщност, защото нейната реалност е еднакво празна и еднакво населена с желаното. Когато се озовем на границата й, може би имаме повече шанс да я населим със сбъдване, знам ли?! А търпението, с което завършваш в думите си накрая, ако и да е вяра, може да създаде, но и да унищожи живот или душа. Или и двете в двата смисъла на случването.
Не са еднозначни нещата. Сякаш има в текста ти много тънко и фино предупреждение за възможните посоки и за безсилието на изборите ни понякога.


Re: Косите на Свети Лаврентий
от zebaitel на 27.09.2011 @ 11:33:34
(Профил | Изпрати бележка)
Естествено, текстът е магичен! Има ли човек право на избор, какво да чака, колко да чака...много още въпроси има вътре, а отговорът е оставен на читателя! Радвам ти се Джой! Толкова беше залипсвала!!!


Re: Косите на Свети Лаврентий
от kalin8 (b.kalinov578@abv.bg) на 27.09.2011 @ 16:45:34
(Профил | Изпрати бележка) http://kalin8.blog.bg/
А на мен ми прозвуча като начало на нещо...
Май това е само първият звън, дето се разстила в тревясал двор на стара черква.
Поздрави, Джой!
Б.


Re: Косите на Свети Лаврентий
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 27.09.2011 @ 18:18:47
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Ех, Джой, Джой! Радост ми е докосването до текстовете ти! Вълшебство е!


Re: Косите на Свети Лаврентий
от wingstofly на 29.09.2011 @ 19:55:56
(Профил | Изпрати бележка) http://wingsto.wordpress.com/
Как ме накара да се логна по спешност:) Джой, те думите понякога са излишни, но много държа да ти кажа, че този текст е нещо невероятно! Можеш и да си го разработиш, да стане един дъъълъг разказ, не за друго, ами щото искам още от него:))))


Re: Косите на Свети Лаврентий
от mariniki на 29.09.2011 @ 21:15:27
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
наистина магично...и лирично...
Радост, най-сърдечно те, поздравявам..


Re: Косите на Свети Лаврентий
от florans (florans_x@mail.bg) на 01.10.2011 @ 21:13:39
(Профил | Изпрати бележка)
!!!


Re: Косите на Свети Лаврентий
от Hulia на 05.10.2011 @ 20:24:57
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
С бяла магия, молитва, любов към хората и с аромат на еньовче е пропит текста ти, Радостче...светло и хубаво е при твоите лирически герои, въпреки болките им...


Re: Косите на Свети Лаврентий
от nironi (nironi@mail.bg) на 06.10.2011 @ 23:00:42
(Профил | Изпрати бележка)
Мдаммм, този текст е още в утробата си, а вече говори ))), съвсем сериозно - кефиш! Здравей, Радост за сетивата ми!