Като буря времето отмина.
Тихомълком и мен промени.
Но признавам - щедро бе,
навярно по-малко да боли.
То погледа далечен озари ми.
Кали и волята и любовта.
Вишнев цвят още ме спира
и калинка в сочната трева.
Подари ми то живеца
на душата - мъдростта.
Бавно взе ми младостта,
но и днес е жива радостта.
И чара ми взе на лицето.
Косите са вече с боя,
но остави ми младо сърцето,
да срещам омайна зора.
Сред деца и цветя дишам,
и още искрят ми очите.
Гальовна е морската вода.
От любов са днес сълзите.
На времето от мене скрито,
не спирам да благодаря.
Спокойно към безкрая гледам.
Даровете нося - към него вървя.
на Гането
10.септември 2011г.