автор: ringo

От взиране очите ми се насълзяват
и често губя силуета ти във мрака.
Не помня вече колко време продължава,
но съм уверен - някъде напред ме чакаш!

И все така - към теб мъчително се движа!
Към теб - мираж в пустиня и мечта безумна! -
презрял отдавна дребните си земни грижи,
отхвърлил гневно всички доводи разумни.

Очите ми от взиране са вече мъртви,
но слепешком дори те следвам в тъмнината.
Болезнен стон от мене се откъртва,
а разумът се бори с дявола в душата.

Любов бленувана, обречен съм да стигна!
Без теб животът ми дори петак не струва...
Но знам - и взрив космичен даже да изригне,
духът ми винаги към тебе ще пътува...