автор: secret_rose

Не зная как се започва
какво се казва
как се осъществява диалога с розата...

Снощи пътувах
на задната седалка
на номер 40
изправена не можах да заспя
будувах от изтичащите автомобили
искам да споделя мечтите си..
нощните мечти са толкова красиви
и толкова дълбоки
сънищата помръдват
кацат от клонче на клонче
с жизнеността на врабче
с ловкост
и сложни движения
но тези сънища не са измислица
ще се случат, трябва да се случат
ако не отразяваха ума ми...
понякога
варварски
в преследване и болка...
но не убиват песните на свободата ми...
Аз съм по върховете на Торос
в запалени пожари
оръжията ми са снижени
от вътрешния ми огън
в природата ми онези ледени студове воюват един с друг
дежурния ми спътник също
от тъничка по тънка свободна песен докосва
de lori lori berxemin lori (спи, детето ми, спи...)
една дълбока въздишка...
със скоростта на 302 мерцедеса се увеличават мечтите ми
понякога под натиска
на света и регреса в ръцете ми
на оръжията на хората
и аз се откривам
в движението на цевта
и в въртеливото обгаряне на дробовете ми
в чувстването на тъмно-червените куршуми

Преминаваме през планината Тавър
мисля си за нежния Мехмед
за КеллАпти
преди да залезе деня му
и докосването до крилатите коне на Аравазларите
... и любовта му към Хатче
и си спомням за теб...
за теб мисля, розичке
за розовите ти бузки, медните устни, ефирните косици
мисля за онова твое мъничко сърчице
в ума ми изникват единствените кюрдски думички
които зная
ez buke kurmancim (храни се)
и се усмихвам, отвътре...

Заспала съм за кратко
но сега съм тук
получих известие от Майка ти -
заловили са те
сърцето ми е втвърдено
не казвам че не съжалявам,
съжалявам...
но преди да се разпалиш и изгориш
не забравяй взаимността, която си обещахме
не зная, знаеш ли -
не може да се победи врага от затвора
не мисли, никога
спомни си Ибрахим,Мехмет Зеки, Орхан,
и още топлата,
непресъхнала вселенска кръв
и крещящото послание на тъмно-червените оръжия...
Ясно е.. дори да не е съвсем отвътре
спътниците не загиват
в законната война на хората
Ще ти кажа нещо -
... може и да те няма...
Но ми се иска да те има, да те попитам, розичке...



Gula sor
Автор: Ciwan Haco
превод от турски и кюрдски
(забранена поезия)