Било късна есен. Мъглите влачели по земята заканата на идващата зима. Гарваните самотни и тежко замислени седели по върховете на дърветата. Тъжно било полето, мъжете бързали и доизоравали започнатите ниви. Всичко били прибрали вече, плодовете на неуморния им труд пълнели хамбарите. Вечер се събирали в кръчмата, да изпият по някоя чаша вино или греяна ракия, да се стоплят, да се повеселят.
В таква вечер край една от масите насред кръчмата започнал лют спор между двама от най-имотните мъже в селото. Кой е прибрал повече жито това лято. Никой не отстъпвал, всеки надвивал с думи другия. Мъжете зад тях се разделили на две групи, спора се разпалвал все повече. Когато всичко станало неудържимо кръчмарят предложил: да отидат по къщите на двамата и да измерят житото. Речено-сторено. Вдигнали се всички, гълчавата се изсипала на улицата, кръчмарят ударил катинара и мъжете се юрнали надолу към къщата на първия стопанин. Влезли в хамбарите му, запретнали ръкави, грабнали донесените шиници и бакъри, и започнали да прехвърлят житото. Сменяли се, а един от тях броял и записвал прехвърленото зърно. Когато лъснало дъното на хамбара, без да се маят, наели пътя към втория мераклия за най-богата реколта. Там влетели право в хамбара и всичко започнало отначало. Не минало дълго време, нощта преваляла вече и това жито било прехвърлено. Грабнали листа с писаното и отново всички заедно с гълчавата си пристигнали в кръчмата. Прегледали преброеното, разрешили спрадведливо спора. Победилият селянин викнал по един ред вино за всички, мезето било от кръчмаря, веселбата се разразила с още по-голяма сила. Никой не бил уморен, никой и не мислел, че само след броени часове ще тръгне отново след ралото на полето. Виното, смеха и веселбата не спрели до трети петли. Доволни всички си тръгнали към домовете, защото кръчмата и веселбата са едно, но работата не чака. Житото на имотните стопани било прехвърлено, хем премерено, хем да не се спари в хамбарите, а мъжката веселба продължила цяла нощ.
Та такива мъже имало преди 80 години в едно от българските села, силни и работни. Когато работят, работа не им се опира, когато се веселят, веселбата им мяра няма. Добре го е казал писателят - "мъжки времена".
Милка Маркова