автор: feniks

Върху косите ти
е кацнал вятър и тихо
с върховете им
се бори,
със хладни пръсти
по лицето ти
дърдори,
разпръсква мислите
и листите,
в есента провира се
нахално-изворен,
крещящ,
разливащ
цветове
в трапчинки,
в слънце,
в корени,
във клони
онемели,
неговорещи.
Ухае на вода и
на къпини
сред косите ти,
където
танцуваме -
аз
и
вятъра.