Младата жена натисна копчето на будилника. Той беше от ония старите, с пружина. Звънът му беше като на разгонен петел, но тя си го обичаше. Беше подарък от баща ù, донесе го от Индия, за 18-я ù рожден ден. Никога не пропускаше да я събуди в зададения час и това ù носеше почти физическа наслада.
Боготвореше баща си - беше чаровен мъж, жените полудяваха покрай него. Луди жени... Това ù харесваше. Тя самата беше такава. Днес щеше да бъде интересен ден. Бяха канени с Иван на парти в най-добрата ù приятелка - Ивелина. Иван си спеше блажено, на него будилникът не му подейства.
- Щастливец - помисли си Ана, спи като буба.
Ожениха се преди две години. Още не мислеха за деца - ходеха на работа и по партита. Тя тласкаше семейния кораб в тази посока. Купонът беше в кръвта ù.
- Аз съм си нимфоманка, какво да направя - каза си, докато обуваше чехлите. После бавно тръгна към тоалетната. Винаги се захласваше в този момент от утрото. Нощничката ù стоеше прекрасно, изглеждаше като някоя фея. Прозрачната материя показваше младото тяло. Естествено - нямаше бельо отдолу. Формите се очертаваха с притегателна сила. Погледна се в огледалото. Увери се, че е секси, въпреки несресаната коса. Натисна ключа за осветлението, влезе и седна грациозно на тоалетната чиния. Харесваше този момент. Започна да се опипва, докато отделителната система пречистваше еротичната ù кръв. Колко пъти си мислеше как ù се искаше точно в този момент да влезе Иван и да ù се нахвърли, но никога не му каза за тази своя фантазия. Нещо я спираше, може би за да не я сметне за откачалка. След като премина през този етап, Ана пристъпи към следващото удоволствие - душа. В сънната утрин водата изсвистя приятно и започна да облива младото и красиво тяло. Сапунът имаше мирис на роза. Фантазиите ù литнаха отново.
- Колко е хубаво! Ех, ако сега тук беше и Ивелина... Докато Иван спи - да си поиграят двете. Да се слеят заедно с пяната, която я покриваше. Ана обичаше женските ласки. Страстния език - подлудяващ и мъжете и жените. Нежните гърди, които бяха така приятни за пипане. Начервените устни - които оставяха следи от своята "дейност".
- Ох!... Мисля само за секс - изпъшка Ана и се огледа стресната, да не би Иван да е чул нещо от нейните думи.
Будилникът на нощното шкафче тракаше, отмервайки сънливите утринни минути. Иван все още спеше. Беше отметнал завивката и тялото му се открояваше стегнато и с бронзов загар, контрастирайки на белотата на чаршафите. Ана затвори крана на душа, отвори вратата и взе меката, алено-червена хавлия, която висеше на специално направената закачалка. Младата жена отвоюва това окачване посредством бутилка домашна ракия от майстора, който моделираше банята и мястото пред нея. Той твърдеше, че закачалка не се слага до вратата и се мотивира с чертежите на фирмата-изпълнител. Ана, обаче, не можеше да допусне чакащата хавлия да стои вътре и да поема влага и мокри изпарения, които да я дразнят след къпане. Готова на всичко, за да осъществява идеите си, в края на краищата, постигна своето.
- Аз съм "Принцесата върху граховото зърно"... - често употребяваше този израз, особено пред Иван по време на спор, за някоя дреболия.
Естетичният фетишизъм и фина чувствителност, съчетана с образното мислене, тласкаха Ана към хармонизиране на всички детайли в апартамента, като се започне от цвета на чашите за кафе и се свърши с розовите сърчица, украсяващи спалните чаршафи. Художествената ù артистична същност избухваше завладяващо и в сексуалния живот на младото семейство. Ана обичаше да позира, да се съблича като в стриптийз бар и да демонстрира силата на цветното бельо и усмихнатите начервени устни.
- Искам те гримирана винаги преди секс! - изкрещя веднъж Иван в началото на връзката им, докато му правеше френска любов като на кино. От този момент, откакто я видя нарисувана, усмихната, цветна и завладяваща, Иван спря да гледа порно филми преди да се любят.
- Ще те заснема с GSM-а, да знаеш! - каза весело младият мъж след тази случка. Любовта беше посетила този дом с цялата си приказност, страст и еуфоричност. По всичко личеше, че човешкото щастие наистина съществува, а не е само хит-компонент във филмите, или в разказите, завладяли съзнанието на писателите-фантасти...
Утрото на Ана набираше скорост. Дойде мигът, в който трябваше да събуди Иван. Тя ползваше специфичен набор от действия, способи и хватки, които имаха постоянната насоченост - да запалят еротичния център на психиката на мъжа. Започваше с обичайните фрази, въпреки че ù беше известна безполезността на думички като:
- Миличък, време е, или пък:
- Хайде, съкровище, няма да успееш със задачите!
Обикновено Иван послушно измърморваше:
- Само пет минутки още! Или:
- Още малко - коте сладко! Понякога и без връзка:
- Знаеш, че те обичам! Но това наглед безполезно приказване, имаше важно и подготвящо значение - да се отключат следващите нива на възприятията на половинката. Следваше леко отмятане на чаршафа и нежно поглаждане на петите на сладко спящия любим. Въртеливо-нежните движения на пухчето, което ползваше Ана, даваха ефект обикновено на десетия пореден оборот. Да проследим всичко в сегашно време:
- Мммммммм... Какво е това? - започна да се обажда нещо от дълбоката същност на Иван.
- Римската империя! - звънна веселият смях на съпругата.
- Искам още, още... - сънливо продължи императорът... След този знак, че спящият все пак възприема реалности от този Свят, Ана веднага докосна с устни глезена на единия, а после и на другия крак. След три-четири целувчици, без да губи време, тя мина към ласки нагоре по стегнатата вътрешна част на бедрата на красивия си съпруг. Захапа със зъби и после веднага целуна ухапаното място с нежен натиск на устните. Тук ефектът беше мигновен и греещ! Иван изръмжа познатото:
- Играеш си с огъня, съпруго! Любимият будилник тракаше съпричастно...
- Да, да! Разбира се - хайде да го видим този твой огън! - наля чувства в играта тази Ева от райската градина! Докато мъжът се изтръгваше на скорост от лапите на съня - Ана започна да движи косата си, като я натисна точно там, където той най-много желаеше! Размърда малко, замърка като коте и тогава Иван изригна! Хвана главата ù с две ръце и започна да я насочва към желаните си фантазии. Усети влажността и топлината на устата ù, силното желание го връхлетя, повдигна леката като перце Ана и я тръшна под себе си. Момичето изписка щастливо, предвкусвайки екстаза от познатите и прииждащи огнено-вълшебни вълни на сладост. Каза само:
- Ще ме счупиш, внимавай!
- А може би ти да си отгоре, а? Иван я вдигна над себе си, после каза:
- Не! - и пак я затисна с красивото си тяло!
- Иванееееее!... - развика се миньончето, когато удоволствието го порази като гръм.
Ана и Иван пристигнаха на така примамливото парти в къщата на Ивелина. Имаше много стаи, подредени с вкус. В една от тях беше представена отлична колекция от картини, рисувани от известни, а и от непознати художници. Купона щеше да се вихри в големия салон, със златисто оцветени полилеи, масивни свещници и мебели от 16 век.
- Ах, как си падам по това време! - възклицаваше Ана пред интелектуално и материално богатата Ивелина. Век на чиста любов, страсти, изкуство и карети. Дюма, Холмс, Атос и мускетарите.
- Аз съм кралица на чувствата. - замечтано говореше Ана.
- Сексът не е ли чувство, а?
Как мислиш, мила ми Ивелинче, мислиш ли, че Създателят случайно ми е вложил тази "програма"?
- Мила Ана, ти си родена, за да радваш мъжете! - отговаряше с нежна усмивка Ивелина. Обичаш мъжете, нали?
- Да... - унесено мълвеше Ана. Във всеки мъж има по нещо уникално-индивидуално. Без значение дали е грозен или кривокрак. Ако е чистоплътен и галантен, бих опитала вкуса на устните му!
-Ах, Ах!... - усмихваше се през въздишка и поднасяйки красива кърпичка към устата си Ивелина. Така е, като си имаш красавец като Иван...
- Заповядайте, заповядайте! Гласът на домакинята иззвъня в ефира на хола за гости. Иване! Каква двойка сте само с Ана! Сядайте, вашите места са до мен...
Тук трябва да се отбележи, че Ивелина не беше още омъжена.
Гостите пристигаха, все млади и интелигентни хора. Вечерта потегли паралелно с леещо се уиски и водка, а за гости с по-народен вкус имаше и домашна ракия. Бащата на Ивелина я беше произвел от меда, добит от собствените си пчели.
Разговарящите гости преминаха от статичност към коктейлно разхождане, което означаваше, че всеки се движеше към обекта на своите интереси с чаша алкохол в ръка. Ана се увлече в диалог с една непозната дама, посетила Индия, а както знаем, бащата на нашата героиня беше посещавал тази страна, поради служебните си задължения. Ивелина с притеснителна усмивка се обърна към Иван:
- Наздраве! - Как е водката, Ваньо, имаш ли достатъчно кока-кола? Зная какво обичаш.
- Да, мила! Водка с кола.
-А искаш ли да ти покажа картината, която украси колекцията ни? Няма да повярваш какво закупи баща ми! Знаеш, че беше посланик в чужда страна. И имаме средства, за да задоволяваме интелектуалния си глад.
- Развълнува ме, Иве! Изкуството. Това е смисълът на съществуването! Ще ми я покажеш ли?
- Ела!... - каза сподавено Ивелина.
Във всеобщата еуфория на изпития алкохол никой не забеляза как двамата се качиха на втория етаж. Стаята беше огромна, но моделирана на отделни секции-кътчета, които я правеха удобна, ако някой искаше да играе на криеница. Но тук можеха да се играят и други игри, тъй като върху мокета имаше меки сърмени и обемни червени възглавници, като в арабски дворец. Висящи оръжия от минали времена допълваха картината.
- Каква колекция, каква колекция! - повтаряше мислите си на глас омагьосаният от изкуството Иван.
А картините... Оооо!
- Ето я! - изкрещя чаровният мъж, когато видя "Раждането на Венера".
Господи... - Иве! - та това е цяло състояние...
- Историята е много интересна, Ваньо... Ботичели всъщност е нарисувал
две еднакви картини. Дълго никой не е знаел това. И ето я "красавицата" тук, сега. Оригинална е.
- Господи... - пак промълви Иван.
- Ваньо... Гласът на Ивето прозвуча още по-приглушено и някак притеснено. А искаш ли да видиш една Венера на живо?
- Какво, какво? - не можа да разбере хипнотизираният от картината Иван.
- Ами ето... И Ивелина започна да се съблича бавно и артистично. Показаха се дългите ù красиви бедра. Вечерната рокля изшумоля на земята. Лъхна на нощен, силно възбуждащ парфюм. От толкова много изненади Иван се вцепени, а Ивелина се усмихна и направи решаващата крачка към него. Тъй като нямаше бельо, старателно обръснатото ù триъгълниче се открои примамливо...
Красиво тяло, като на Богиня на страстта, отлично начервени устни, излъчващо цветен грим лице за грях! Гърди малки и стегнати - точно по естетичните критерии на Иван. Ивелина разбра, че властта е нейна, постави успоредно ръцете си около пъпа на мъжа и ги плъзна бавно надолу. Надолу, надолу... Стигна до колената, пак ги постави на началната позиция и погледна Иван в очите. Синеенето на погледа ù го влуди. После се усмихна и коленичи. Зае се с колана на Иван, справи се красиво с тази трудност. След това дойде ред на играта с копчетата на панталона. Показаха се слипове, обхванали мускулестото тяло на Иван. Ивето плъзна пак успоредно движещите се ръце по бельото на мъжа и то започна бавно да разкрива сексуалния "център" на госта...
- Бавно, много бавно го прави! - успя вече да се включи с глас щастливецът. Органът на любовта избухна и влажните красиви устни го поеха с желание... Ивето започна съвсем бавни движения, напред-назад и включи леко въртене на половин оборот на красивата си глава... Иван започна да стене от удоволствие. Влагата му тръгна свободно и изливащо се в пожелалата я уста.
В този красив за гледане миг, на вратата се появи Стефи - 18 годишната сестричка на Ивето.
- Како... Виждам, че си заета, но ще си мълча, ако ме оставите да гледам! Ивелина само махна с ръка, което означаваше - включвай се, но бъди дискретна, сестричке!