автор: RockAround_theC_l_ock

Посветено на Есенен бал,
Галерия-Арт-Маркони, Варна, 2011


Разсъбличаш и мен – като кестена,
и с ръце си – клони напукани,
пак те галя, тъй топла и есенна,
на греха с плодовете – отрупана.

Замъглено ме канят очите ти
да валя като дъжд от желания
и напъпили нежно, гърдите ти,
се полюшват от тихи стенания.

Буен вятър лудува в камината
с радостта, че отново пораснал е.
Има бъдеще всичко отминало
и магия – в мигът ни на щастие.

Есен моя – любов непресъхваща,
младост моя – от обич налята...
Вече сладко узряла... и – същата!
Като слънце на циганско лято.


Бой..Бо.. 2011