Не бе жена, а истинска стихия,
влудяваща със поглед стар и млад.
Снагата и́ обсебваща магия,
косите и́ безкраен водопад.
Лицето и́ видение омайно,
а миглите и́ плачещи върби.
Гърдите и́ съкровище незнайно,
сюжет за поетичните творби.
Очите и́…нестихващи вулкани,
разгарят всички влюбени сърца,
във веждите и́ сякаш са втъкани
на райска птица чудните перца.
Краката стройни страст са ненапита,
а устните като разцъфнал мак…
О, Господи… това е Афродита,
във този свят дошла незнайно как.
- - *** - -
Звъни безспир досадният будилник,
увисват две протегнати ръце.
Угасва и свещения светилник,
остава само … тръпнещо сърце.
Той скача от леглото и се пита:
" Защо? Къде... изчезна Афродита?"
Обезумял часовника зарита.
Жената от мечтите бе... изтрита…
Христо Запрянов