автор: nightfall94

Избухва пищна пролетна заря
от глъч, зеленина и аромати;
в кордон от китки,
в знойна мараня

каручка прашна
мудно лято клати;
посред ръждивото ателие
на есента
се багрят тъжни ли́сти,
а зимата приижда
с бял кортеж –
студена,
горда,
аристократична...

Поглъщам тоя кръговрат с очи,
фасадата на времето докосвам –
но вътре в мен се мята и бучи
кълбо от неразнищени въпроси:
Закътва ли Природата душа
вдън тоя педантичен ред
железен;
сетивна ли е,
радост и печал
понякога дали не я обземат ?

До корена на всеки земен ден,
до неговото важно основание,
мотив, причина,
смисъл, аргумент –
достига ли човешкото съзнание ?
Началото и края си кога,
къде и как чертае в нас животът,
и ребусът на земните дела
детерминира ли се в друга Зона ?

Как можем да проникнем в същността
на Битието
и предви́дим пътя
неведом
на ранимите сърца
в часа на непосилните събития ?
Възможно ли е
с ум ограничен
да хванем нишката
и спрем Бедата;
да разглобим,
развинтим
и прозрем
зъбчатата машина на Съдбата ?

Коварството на кой задънен бяс
ни проектира помислите низки;
в какъв потаен и злокобен час
се раждат в нас кроежите нечисти ?
На страстите за буйния кипеж
изведена ли е химична формула;
и има ли закон с научна тежест,
предвиждащ
дял на чувства
и на спомени ?

Матрици ли вградени са във нас,
в които врят емоции бълбукащи –
и ражда се картина, песен, танц,
поема
или симетрични звуци ?
За нас ли раболепно се въртят
в спиралата си пролет, лято, есен
и зима;
или пясъчни зрънца
сме ние сред вселенската пустиня ?

Дали да не оставим мъдростта
и тежките анализи
на Бога
и просто да попием красота
от щедрата палитра на Природата ?
Потънали сред тоя колорит,
сред звуци и ухания вълшебни,
в блажен неотразимо-светъл миг
ще вкусим ли духовната победа ?