автор: gilermo_fors

По къси гащи, фланелка на пастелни хоризонтални райета - застава до караула и вдига ръка – козирува. Позира на жена си за снимка. Голата му глава лъщи самодоволно на слънцето. Изпружената му фигура – някъде около метър шейсет и пет с джапанките – вдъхва респект. Напомня монументалната картина „Стрелочник посреща Експреса.”
Пред сградата на Гръцкия Парламент стоят на пост двама левента – нещо като нашите гвардейци. Носят бели клинове и червени шапки с дълги до пояса черни ресни. Преди униформите им били с връхна дреха с огромни ръкави и полички с точно 400 плисета. Най-интересни са обувките – с огромни бомбета, като на клоуните в цирка. Пълна мистерия е как ходят с тях.

Та до единия от тях се е изпънал Нашият, като го гледаш – нищо човек, но както ще разберем след малко – истински Българин. Постовият стърчи до него, неподвижен като свинкс, физиономията му по каменна от на Бъстър Китън – уж невъзмутим, а кой знае защо, започва да мучи. Преди малко не мучеше, сега мучи.

- Ммммм !

- Тоя па кво мучи ! Айде ма, натискай копчето, кво се моташ ?

- Ммммммммм !

- Мааму , половин час едно фото не можеш да щракнеш. Тоя па продължава да мучи. Кво иска ?

Приближава военен в камуфлажна униформа, досега е бил сред тълпата туристи, явно е началник на караула. Оня затова мучи, та да му привлече вниманието.

- Excuse me, its not allowed !

- Кво бе, пич – на мен ли ми говори този ?

- Its forbidden – to make shots …

- Що да е форбиден бе, нас ни казаха, че може. За всички може, а за нас форбиден. Без тия.

-Its out of respect to saluting without a hat. You have to had a hat on you had.

- Ай хев хед, ю сии - Биг хед. Вери клевър хед.

- A hat, a hat on you had ! Do you understand ? Kapello !

-А-а, Капелло ! Капело он май клевър хед, ясно. Клиър бе. Бът ит из нот нон респект. Ин ауа арми итс посибъл, ай кен салют уид аут капелло.

- Уф, стига де ! Пак ли панаири ? Освен това и в нашата армия е забранено да се козирува без шапка, това да не са ти американците по филмите – обажда се плахо жена му. Скромна женица, една такава - едричка. С рокля на цветя. Ама знае как е в нашата армия, а явно е гледала и американски филми.

- Трай ма, тоя па откъде ще знае каквое разрешено у нашата армия. Ще си козирувам колкото си искам. Без тия!

- Sir, I’m going to call the police.

- Хайде да си ходим. Защо се заяждаш с човека? – сега женицата звучи умолително. Убедена е, че тази авантюра няма да завърши добре. Както междувпрочем и цялата група българи, предвкусващи сеира - но за разлика от тях тя би заложила на мъжа си.

- Ходи си ма, да не съм те вързал... Как ли па не му клекна на некакъв гърчоляк! Без тия!

- They will be here in a few minutes and I’ll not be happy to be in yours shoes.

- И ай би нот хепи ин ю шуз бе, мада фака – споменаването на американските филми е подсетило Нашия за една от любимите му реплики. – Мада фака, ю хев со фуни шуз, джоукист шуз ин дъ уърлд. Ха ха.

Гръцкият офицер почервенява, явно и той е гледал американски филми, но още по-явно тази реплика не му е в топ 10. Идването на полицай го отървава от необходимоста да отговори подобаващо, по американски. Вместо това тихо шушне на оня и хвърля ядни погледи към нашия. Полицаят кима:

- Sir, You have to erase the pictures, it’s demonstration of not respect.

- Сър, итс нот демонстрейшън оф нон респект. Ай ем а офисър, сър, анд ай кен то салют уен ай уонт, туби ор нот туби уит капелло. Без тия !

- Стига лъга хората бе, какъв офицер си, ти и мен излъга навремето. Старшина беше кат се запознахме, цял живот старшина си остана. Артелчик... а викаше, че си артелерист...

- Млък ма, то беше толкова отдавна, вече са ме повишили. Чакай да видя къде имах тука некъде в портофела един документ, че съм офицер.

-Документ, документ – то и аз имам документ, че съм шлосер- монтьор втора степен, ма жив шлосер не съм монтирала, честен кръст. Само дето толкоз тормоз ме изтормози с твоята ревност. То не бе ревност не бе чудо.

- What the lady says?

- Ши сес дет ши ис шлосер-монтьор дъ секонд !

- Shlosser Montwer The Second ?!?

- Баш ! Ама не е неква простакеса, един ден нема трудов стаж. Верно – от село я зех, ама беше като капка убава. Ка па я не пусна да работи, да я олигави некое началство. Без тия!

- Sorry Sir, you are free, but you have to go now.

- Фри съм, ми как. Не се е родил оня дето ще ме нот фри бе, мада фака. Без тия ! Аз да не съм некав прос. Аре останете си със здраве.

- Shlosser Montwer The Second – казва полицаят на смаяния началник на караула и повдига извинително рамене. После се обръща към тълпата и се развиква твърдо и категорично с цялата власт и сериозност на положението което заема: - Step back !

Българската група гледа с пренебрежение. Тя не е разбрала кой знае колко от разговора, но много добре усеща кой е победителят и някакси изобщо не иска да демонстрира респект към победения. „Бреййй - викаха си наште - да се не надяваш, как му се размина на нашия. Не е за вярване !”

Автобусът посрещна героя с овации. Шофьорът грабна микрофона и без да е упълномощаван даде исказ на всеобщото възхищение: „Аферим, бе Нашия! Сигурен бех, да знаеш. Абе гледах те преди това – нищо човек, ама като те видех кво ги напрай тия гърчоля и си викам – не съм сгрешил.”

После всички ръкопляскаха бурно и продължително. Така де, нема да клекаме на некви гърчоля. Без тия!