- Може ли една цигара преди работа ? - попита ме човекът до мене на
спирката. Един такъв, обикновен. А беше ранна утрин.
- Моля - подадох му.
Седяхме и пушихме, автобусът го нямаше.
- Къде работиш? - попитах.
- Навсякъде - отговори ми той.
- ?!? - учудих се аз.
- Движа земята - каза той - въртя я.
И продължихме да пушим той замислен, а аз озадачен, хора всякакви.
- И как по-точно... я въртиш - не се cдържах.
- Ами тя е кръгла, нали си виждал в цирка , вървя от изток на запад и така
я въртя. - беше отговорът.
- А нима това е по силите на един човек? - попитах аз.
- Ние сме много, някои дори не разбират, че въртят земята.
-?!?! - отново се зачудих, хора всякакви, а той се усмихна снизходително и
добронамерено.
- Виж, ставам с изгрева, тръгвам, вървя донякъде, а други продължават.
Слънцето винаги огрява някъде, а другите почиват.
- ?!!? - а аз продължавах да изглеждам смаян.
- Хората често не знаем с какво наистина се занимаваме, - кротко ми
заобеснява той - а аз знам. Не си ли забелязал, че дните понякога са къси,
а друг път дълги и винаги, когато ти е хубаво, денят не стига, тогава сме
си свършили работата, и сме движили майката-земя добре.
- А колко ти плащат?- обади се дяволът в мен.
- А нима птичките божии имат господар и той им плаща? - благо ми върна
въпроса човекът.
Седяхме и пушихме.
Автобусът ми дойде, подарих му кутията, и без това трябва ги отказвам.
- А тя все пак се върти! - ми каза за сбогом.
Гледах, докато го изгубих от поглед, неговата смяна започваше.