автор: ATOM

Разделът на света е явен
и границите – саморъчни.
Приемам... колкото успявам.
С останалото се измъчвам.

Останалото ме изпитва
от твоите очи пенливи
и с жадна в устните молитва
представям си, че ги отпивам...

Но стоп!!! Разделите са явни!
А пътят ти е вертикален.
И аз тъгувам водоравно
с напуснатите идеали.

Напуснат и недонапуснат,
приемам колкото успявам...
И не молитва в тези устни,
а името ти отзвучава...

Вървиш по пътя си единствен,
а аз съм грешната следица,
която времето изчиства
като забравена амбиция...

като объркана поръчка,
като пропусната команда...
През границите саморъчни
съм бил за кратко контрабанден...

И плащам старото си мито
със наказателната лихва...

Освобождавам те. Политаш.
И аз – щастлив за теб – притихвам.