Не мога да мисля за бели цветчета.
Нито за тънкия лъч светлина,
нито за облаци като кълбета,
нито за трепети на любовта.
Отдавна възприемам живота
само от тъмната му страна
Споделям съдбата на скота -
без дори да ме измъчва това.
Тук нещата нямат нюанси -
те са черни по същество.
Тук самотата е без граници...
Търся само въже и дърво...