автор: alida

Към днешна дата филмът става друг –
започва само говор в сляпо кино,
от края тръгва песен този път,
на бърз каданс сюжетът му премина.

Не се обърква чувството познато,
по детски съвършено и голямо.
Но мисълта от упор и в отплата,
припомня пак, че филмът ще е драма.

И главните герои тук са други,
от стари филми, минали събрани.
По нищо не личи, че ще се влюбят.
Изглеждат на случайните избрани.

И режисьори липсват, и сценарии,
екран, седалки и билети.
И само времето показва
във вторник – втора,
в сряда първа – серия.

„...Безкрайно силен, силен като вятъра
шепти почти и бавно и говори.
Уверен, уморен застинал кратер,
след дълга тишина се разтворил.

...Не гледа във очите, спи събудена.
Цвета не знае, не докосва длани.
И само в неговия дух изгубена,
в очакване застива и в желания.

Тя своя сън опитва да разкаже.
Той в своя сън, сънят и ще познае.
А пътят трябва сам да им покаже –
покаяните за какво мечтаят.

И малко уморените очи
едни на други, почват да приличат.
По всичките останали следи,
чете се смисъл, болка и обичане...”

...Но филмът свършва - ето, пише - END.
На тъмно мъж с жена говорят си.
И включват светлини и става ден,
и пак кафе и пак бисквитки с орехи...