автор: tzvetcomarinov

Отначало помисли да вдигне легиона по тревога, но бързо и без повече колебания се отказа от намерението си. Войниците лесно разпознаваха истинността на сигналите. Тия, които биваха по-често на стража по северната страна или
дежуряха като секретни постове по брега на Дунава, щяха първи да са усетили, наблизо има ли неприятел. Затова разпореди на дажурния офицер, нека свири общ сбор в пълно бойно снаряжение.
Триарийте и принципатите, сръчно и без паника грабнаха копията и щитовете. Не разговаряха помежду си, но изненадата по лицата им казваше ясно. "Какво му става на центуриона?" Войниците навсякъде по света и без обучение по това, разпознаваха началниците си. Доместиан за разлика от стария командир, не се натягаше. Може и да имаше свои причини, но за тях беше това добре дошло, по-леко вървеше службата. Новобранците се втурнаха очаквано през глава, защото добре знаеха. Офицерите и унтерите гледаха именно тях и нямаше да им простят нищо. Докато към пропуските и грешките на по-старите войници, щяха да си затворят очите.
Фалангите и конниците изпълниха всичко полагащо се по сигнала "Сбор". Застанаха в редици на пътя и с лице към постройката на щаба пехотинците. Малко по-надясно от тях, върху гърбовете на своите коне, заеха изчаквателно положение и конните легионери.
Понякога нещата свършваха до тук и след дежурната проверка, връщаха се обратно в помещенията или към обичайните занимания. С това започваха и далечните, продължителни неща. Като няколдневно построяване на лагер. Отбиване нахлул през Дунава противник и наказване местното население за избухнало недоволство.
Сега офицерите излязоха от щабната постройка и спокойно заеха своите места. Да изчакат появата и командите на главния командир. Бойната му колесница бе застанала съвсем наблизо до десния фланг, а хитрият водач сигурно правеше нещо на конете. Щом потропваха с подкови върху широките плочки, а това кънтене действаше мобилизиращо като команда сред общата тишина наметнала легиона.
Доместиан Касий излезе мълчаливо и се качи в бойната си колесница. Офицерите сами подадоха команди, а войниците разбраха че голямата крепостна врата ще остане зад гърба им. Маршируващият до пехотинеца Дарцеус, побърза да каже нещо подкрепящо. "Военна игра ще бъде" - рече уж тихо, но го чуха поне още трима - четирима около тях. Имаше право, защото тренировките са за предпочитане пред стрелите и мечовете на даките и гетите. Тракиецът имаше други мисли в главата, за да разсъждава над обичайното размахване на мечовете.
Една от целите на Доместиан се провали още в зародиш и не пропусна да хвърли няколко песъчинки между зъбите му. Легионът рядко излизаше по тоя начин от крепостта, а местното население посрещна с демонстрирано безразличие. Само няколко мизийци, редовната публика от тържището. И хлапетата, които винаги намираха нещо ново, интересно в оръжията. Бяха тук и толкова. Още малко му трябваше за главата и ще заповяда атака срещу селището. Поход към по-близки и далечните такива. За да направи една предълга редица от роби, които ще изпрати чак в Рим. Нека видят в Сената за какви поданици на империята стоят нейните войници тук. Нали освен границата, пазеха тия прости селяни от нашествията на даките, а по-надолу по реката и от сарматите.
Големите пълководци трябва да гледат с пренебрежение към такива малки неуспехи, ако искат да спечелят голямата битка. И той силно я желаеше. Нека целият легион разбере, че не бива да се меси в неговите лични работи.
Войниците приемаха различните упражнения по свой начин. Пехотинците изпитваха истинска непоносимост при отбиване атаки от засади. Дарцеус нямаше раздвоение, че днес именно това ще е любимото занимание на командира на легиона.
Всяка половина от кохортата се движи в колона по четирима, рядко по трима, ако пътя не позволяваше другото. При команда на офицерът - "Засада от дясно" или "Засада от ляво", първата осмина в колоните се завъртаха на място по фронта на опастността. Докато останалите направо се спукваха от тичане, за да оформят редиците на бойния ред. Тежко й на всяка група, ако главният офицер има лошо настроение в момента или бе сформирал учебната засада реално. Войниците от нея мятаха бойни тояги, но и от тях ударите по гърба си бяха достатъчно болезнени. По-неподготвените и новобранците си пречеха, спъваха в несръчно изтърваните щитове. От това картината ставаше комична и гарантираше безкраен низ от повторения на "Засада..."
Първите войници от колоните при тренировки, винаги изпитваха съжаление към прибягващите свои другари, но в реалната бойна обстановка ставаше обратното. Неприятелят избираше да метне копията и стрелите си към по-малко подвижните в строя. Никога нямаше да изчезне от главата на тракиецът оная картина, когато се връщаха след учение в отдалечен район. Близостта на крепостта беше отслабила общата бдителност в колоната. Авангардът и съгледвачите проспаха дебнещата опастност. Възползвайки се от гората на големия остров, даките бяха преминали отсам реката незабелязано. Нападнаха ги внезапно и оттеглиха още по неочаквано. Само дето легионът даде петима убити и още толкова осакатени тежко. Челните войници в колоната тогава, не успяха да подредят своевременно и плътно своите щитове. Иначе нещата си изглеждат като близнаци. Сега колената ще се разтреперят от умора, при другото - от страх.
Нямаше потребност да се спитват къде отиват, щом отговорът го знаеха всички. Това беше пътя, който водеше към голямата и широка поляна, където легионът и при стария командир провеждаше своите военни игри. Няма войска по света, дето не съзнава полезността от тях и едновременно да изпитва удоволствие от провеждането им. Обичайно всичко тръгваше след преглед на оръжието и униформите от офицерите. Провеждаха го обикновено по-младшите от тях, но сега тая работа извърши лично центурионът.
Мина бавно с колесницата между всички редици. Често се застояваше, но не оглеждаше снаряжението, а да се взре в лицата на тия пред себе си. Дарцеус не бе страхлив воин, но усети няколко мравки по гърба си. Кога са изпълзяли проклетите гадинки. Преди началото на игрите налагаха и наказания на войниците. За показ и предупреждение към другите.дето ще допуснат такъв пропуск или нарушение. Сега опастната колесница сякаш дори не забави ход пред мястото където стоеше.
Доместиан така спря по средата на легиона, че да го виждат и най-крайнофланговите войници. Въпреки горещината, прибра още по-плътно забралата към лицето си. Знакът еднакво разбираем от всички, не е доволен от прегледа. Изгаряше от желанието, сега да тренира само кохортата в която е застанал оня, тракиецът. Трябва да се казваше Дарцеус. В напрежението от последните часове, хич не му беше до това, да помни как точно се казва някакъв пехотинец. В последният момент, инстинктът за достойнство и самоуважение, предотврати глупавата ситуация в която можеше да се окаже. Не бива да го прави. Днес проявеното различно отношение, утре като нищо може да избие в друга посока. И каква толкова военна игра в същност може да разиграе. Когато пред себе си има едва триста пехотинци, трийсет конника и две колесници. Третата вече я оставиха в крепостта с негово разрешение, така, за всеки случай. С тия хора, дето стоят пред него с копия и щитове в ръцете, трябва да отстоява Нове и целия бряг на Дунава. Ако даките проникнат от тук чак до Димум. Пак с тях, ще ги прогонва и оттатък реката. Сложна ситуация, която вместо тежест в гърдите, пусна малко свежест в главата му. Не помнеше от колко дена вече това не беше се случвало. И сега, му подсказваше, че е така.
Бронзът по щитовете на част от старите войници не лъщеше колкото трябва. Подразбираше се ясно, че след военната игра, много от пехотинците няма да започнат с почивката веднага. Според Доместиан, лъскавината не повишаваше защитата на легионера от стрелите и копията, а внушаваше повече страх за противника. Той се страхува и е по-лесно да бъде победен. По-трудно се решава да нападне подготвената войска. Лъскавината на оръжията е едно от нещата, които му подсказваха че е такава.
Заниманията тръгнаха според онова, което беше обмислено в техния план. Войниците добре съзнаваха и страеха така, че да останат доволни офицерите. Успеят ли, вече следващата военна игра няма да е в толкова близко време. Ударите им бяха почти като при истински бой. Друг път си позволяваха някои от военните хитрини за пестене на сили. Например замахваха с меча, но ловко завъртаха китки и така срещаше той щита с плоската страна. От което звукът ставаше висок, като при същинска битка.
Фаланговите и по-нисшите командири, също отдадоха заслужено внимание и значение на тренировката. Командите им звучаха високо, а очите следяха всичко. Грешките биваха улавяни веднага и упражнението се повтаряше отново.
Кавалерията сякаш нямаше да вземе участие в тая военна игра, а участва колкото да си раздвижат копита конете им. За хората добре запознати с плана изненада нямаше. И за недоброжелателите на Домуестиан Касий също. Нали те първи забелязаха, че се държи върху колесницата като новобранец. Докато се упражнява пехотата, ще висят по седлата и клатушкат глави като животните под тях. Увлечени в онова, което правят фалангите, малцина видяха. Как центурионът извика при себе си на колесницата кавалерийският командир и отидоха някъде по-надалеч. От там се върнаха скоро и командирът поведе своите. Щом като няма да участват с нещо, поне да се приберат в крепостта. Почти всички бяха забравили, че сутринта на прегледа, кавалерията беше разположена зад двете фаланги.
Слънцето и горещината наливаха все нови и по-нови шепи пот между бронята и кожата на телата, докато съвсем залазиха на струйки като пълзенето на гадинки. Само, че когато знаеш това, че скоро ще му дойде края, измъчващото неудобство сякаш се случва на друг.
Доместиан повдигна десница, знакът че има да каже нещо. Ординарецът веднага приближи своя кон. Умееше той да показва, че знае как да приема и носи заповеди.
- Предай на фаланговите командири следното. Десният с неговата трета, четвърта и пета редици, да се изнесе почти до хълма. И там нека се приготви за отбрана. По мой знак, ще ги нападнат същите редици от лявата фаланга. Това е всичко.
- Ще бъде изпълнено, центурион. - Ординарецът дори се понадигна от седлото.
По тоя начин уверяваше още, че заповедта ще бъде предадена точно. Едва след като препусна към строените легионери, той си позволи да мисли над различното. "Тоя какво му става? Ще пуска да се бият само принципати". Не беше офицер, но прекрасно знаеше. При военните игри как да атакуват, учеха новобранците, а сега какво става. Ще се срещнат еднакво подготвените войници.
Не овладяха своята изненада и фаланговите началници. Според тяхната преценка и замисъла, който бяха обсъждали на съвещанието, сега трябва да идва вече икраят на занятието. Вместо него, получаваха нова заповед. Не свалиха раздразнението от лицата си. Деснофаланговият пехотинец Фелициус Гота, едва успя да скръцне със зъби. За повече нямаше време, трябваше да отдава команда.
-Повдигни щитовете!
Последва я и втората.
-Трета, четвърта и пета редица. Наляво!
Изпълнението беше съвсем като в края на всяка изморителна работа. Кованите калиги на войниците поеха в дисхармония, но след първите двайсетина крачки, закалените и физически здрави принципати, застъпваха еднакво. Като ли че са в началото на марша. Гота осъзна, че не може да овладее раздразнението по лицето си затова повдигна малко по-нагоре своя щит. Не отиваха да приседнат в сянката на близките дървета, а да отбият атака на другата фаланга. Дали не е добре, местата си да заемат малко по-рано.
-Ускори крачката! - заповяда той с леко обръщане назад.
За възможностите да направи своите такива, не се безпокоеше. Пясъкът край Месемврия и Халкидикия така беше заякчил прасците му, че да не го безпокоят и най-дългите преходи.
Цветко Маринов