автор: dimension

`Земи ма, стрино, за свое чедо.
Чувам – хортуват старите хора,
че си вдовица. Йоще – бездетна.
Мило и драго даваш за рожба.

Яз съм сираче. Орис жестока.
Мама еднàж* загубих со татя.
Ги й погълнàла Дунав дълбока,
кòга към Влашко в гурбет тръгнàха.

Гледа ма баба. `Ма и она ойде.
Къща остана – кънти на празно.
Немам ни брата. А за девойка
йощ ми е рано. Сал съм тринайсет.

`Земи ма, стрино, ше ти работя!
Мога да кòпам, òвци да дòя.
Майка да си ми – да н`съм сирота.
Син да ти бъда – да н`си самотна.

~ ~ ~

А бре юначе – младо, та смугло –
ка` щяло чедо ти да ми ставаш.
Да н`си помисляш да ми слугуваш!
Да ми помагаш, га че съм стара.

Яз са упраям. Ама ти думам:
другоя орис тебе приляга.
Писал та Господ, га че си кукла.
Па та усилил – в ръце и снага.

Идвай ми в гости – да та гощавам.
Че и на празник – да са посмеим.
Три-чет`ри годин` йощ да пораснеш –
та тогаз двама с теб да са `земем.

Приказки хорски да н`та вълнуват.
Зарежѝ къща! Сал насам гледай!
Кротко и благо с мен ше добруваш.
Па подир – двама - на ръце с чедо.

-----------------------------
* Еднàж - едновременно