автор: DianaStefanova

Returning home, to childhood’s only place,
when evening’s timid flame is slowly fading
and silent night, in silent, soft embrace
unfolds to comfort mournful and forsaken.
To throw aside the weary load of hard
and blackened days, bequeathed by grief and care,
and stir with gentle footsteps through the yard
a gentle joy to see a loved one there.

She’ll meet you at the door, and all the while
with forehead resting on a shoulder dear,
you’ll melt into the goodness of her smile
and whisper: mother, mother, through the tears.
And humble, entering that room you know -
your refuge, peaceful harbor from despair -
into the silence quiet words will flow,
upon the icon, eyes will cast a prayer:
I’ve come to meet the twilight of my pain
my sun its orbit faithfully has gathered…

O anguish of exile cried in vain,
in solitude recalling home and mother!

--------------------------------------------

Да се завърнеш в бащината къща - Димчо Дебелянов

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...

О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!