автор: divkozel

Градът е утихнал като ням пациент след упойка.
Сериали и мачове. Телевизори и алкохол.
Седя си на столчето в хола и търся кройката
на поредния свой откачен Рок енд Ролл.

Уж всичко е вече написано и изпято,
уж интернетът разрови всеки подмол,
а в нощта, във която последно мирише на лято
аз тормозя китарата с някакъв Рок енд Ролл.

Малко момиче разтърква до мене клепачи.
Иска приказка, зная. Но баща й, до кръста гол,
си е поставил особено важна задача:
да довърши до края проклетия Рок енд Ролл!

Понеже е ясно - само след няколко есени
тя ще седне с китара в ръка върху стария стол
и ще викне: „Баща ми, имаш страхотни песни!
Как започваше оня нощен проклет Рок енд Ролл???”