автор: _katerina_

Мокра есен плете риза-тъга.
Пускат корени пипалата й.
Търся теб-протягам ръце
през мрежите-окови залостили ме.
Викам и къса се парче по парче
моята молеща душа-теб да си върне.
Чуй ме-стълба направи към мен,
с парещи пламъци леда разтопи!
Нови ласки-надежди гръмотевица кове,
а аз горещо пак на Бога се моля-
Мое Спасение,върни ми го,върни!
Слънце на душата ми-
от тъгата ме избави!

http://www3.vbox7.com/play:da8ab867