автор: DianaStefanova

I die and I rise, luminescent -
multifaceted, dissonant voice,
in the daytime I build without resting;
in the night, unrelenting, destroy.

When to tranquil waters I beckon,
angry storms lash the darkest of seas;
and for tempests whenever the plea,
not a whisper or rumbling echoes.

For the dawn iridescent I yearn,
but she blinds me with fiery power;
in the fall as in springtime, I flower;
in the springtime I wilt, out of turn.

Through the grind of uncaring days,
wasted life and the season unspoken,
my lament for a refuge remains
in the wilderness - scattered and broken.

------------------------------------------------

Черна Песен - Димчо Дебелянов

Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море, 

а подиря ли буря - край мене 

всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея, 

а слепи ме с лъчите си тя, 

в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян 

и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.