След победата фанфарят
фанфари,
блещукат фенери.
Огледалната кула,
чийто връх е задница,
а задника й стърчи в небето,
се усмихва,
смее се даже със смеха
на контейнера.
На върха на задника й
стои синеоко момиче
със синя коса.
Усмихва се,
а в ръката й трепка
звезда,
с която заплава
северното сияние.
И нощта става ден,
и реалността – нереалност.
Земята е плоска,
усмивката е прозрачна.
Това е един сън.
Разтварям очи.
Осем сутринта.
Върнах се в реалността,
но лудостта на съня остава
в кръвта ми,
винаги ще бъде в кръвта ми.
Моя любов.
Мое дихание.
Моя живот.