Аз искам да си спомня за ръба,
Когато само вятърът бе границата с бездната,
И там, застанала пред нищото,
Ме спря страхът, че ще пропусна нещо ценно.
Сега вървя по улиците пренаселени,
Със хора, скъпи магазини, суматоха, възгласи,
И всичко се предлага на безценица,
И нямам даже капка страх в сърцето си.