автор: sol_lam

Да заплачем, жени,
над реката пресъхнала
дето бръмбари снасят свойте яйца,
да откъснем мечти
от вретеното върбово
притънени от страшните думи в нощта.

Да поплачем, жени, над звездите угаснали,
затъмнени от лунния диск в прахта.
Цял живот ще останем невести очаквани
и изтлели от чакане,
несвестни, протакани,
недочакали мъжка ръка.