автор: iskraveselinova

Животът ни превръща се във робство
Със някаква ужасна, бърза сила.
Ний крием се зад кроткото удобство,
Че тъй съдбата ни е повелила.

Прекрасно е безпомощен да бъдеш
И някой друг пред теб да пипа мрака.
Ти можеш после смело да го съдиш,
Ако във тъмното не те изчака.

Ти можеш после, много героично
Да се удариш храбро във гърдите
И ризата си да дереш трагично,
Защото си се борил със злините.

А онзи, който е опипвал мрака
И падал е в ужасни страшни бездни
И нямал времето да те дочака,
Надяваш се безследно да изчезне.

По неговите дири ще пролазиш.
Ти вече знаеш пътя наизуст.
През мъртвото му тяло ще изгазиш
И ще го покриеш цялото със слуз.