автор: maikal_georg

Днес сме тук.
Утре, може да ни няма.
Най-важно е
до края да сме двама!
Ръцете,
що ме милваха,
целувал съм и галех,
да мога да притискам,
в мойте длани,
когато се сбогувам.

Един ден,
може да ни няма!
Но улицата,
пак ще бъде същата!
По нея тичайки засмяно,
едно момиче ще целуне,
пак едно момче,
пред къщата.

И пак и пак,
на някой,
нашата обич
ще се случва!
Както случи се на нас!
За туй искрата в мойте шепи
Със устни пламенни,
раздухвай!
--------------------------------------------------------------------------------