автор: Bockpece

***
Кестените падат, но не остават до дървото. Търкалят се по пътя на най-малкото съпротивление и спират в някоя вдлъбната като гнездо неравност.
Капките намират кладенец в същата вдлъбнатина.

есенен дъжд
кестени в локва
са очите ми днес

***
Единствената благодарност към чадъра, е да го оставя отворен на пода, докато изсъхне. Така се чувства пълноценен и голям още време, през което капките се включват в кръговрата. Знае, че ще бъде забравен, сгънат на три до следващия дъжд. Не спира да вали.

стискам с две ръце чадъра
нямам свободна
за „сбогом”