Само по чаршафите остава
летният мотив с цветя и рози.
Като прецъфтят и там – тогава
пак ще чакам облачни прогнози.
Нямам си чадър за предпазливост,
нито пък защитни дъждобрани –
ей така – след лятото излизам
да ме грачат есенните врани.
те от сто години сипят клюки,
но изпускат нещо много важно –
че съм се затрупала с поуки,
от които нищо не прихващам –
все обърквам зърното със плява
и като ми викат „Слънце” – светя.
А пък на чаршафа избелява
шарка от последно лятно цвете...