автор: DianaStefanova

Акъл море, главата - шамандура,
надеждата - продупчена кондура,
сърцето ми - на вили и могили,
душата къса черни карамфили.

Куцукам сиромашки по реално.
Не се отвори хич и виртуално,
запецна прозаично парашута -
юнаците ми биха дружно шута.

Не се явяват образи лирични,
не се завихрят бури романтични -
къде си вярна, ти любов, кажи ми?
От сакатлък си глътнах всички рими...

Яхнията нарежда люти вопли,
че няма си котлон, да я постопли...