автор: abstract

Загубена във пулса на нощта,
за миг невидима и тиха,
в душата ти присядам.
Невикана със теб се сливам.
Така е тихо - бяло,
а бялото е болка,
болка недовършена,
И пулсира кротичко нощта:
Невикана дошла си,
неспирана тръгни си.

Сълза от спомен
в изгреви избухва,
за миг разтварям се във цвят
а мигът,
мигът понякога е вечност,
но пулсира кротичко нощта:
Невикана дошла си,
неспирана тръгни си.

Тъй както съм дошла,
през кръстопътя на ума ти,
невикана дойдох-
неспирана да тръгна,
сълза след мене да остане,
и да избухват цветове......