автор: iszaard

Приказките – плод на човешките мечти и страхове, се отпечатват дълбоко в съзнанието на детето. Формират неговия свят, наситен впоследствие с най-чудни същества, понякога носещи характеристиките на човек и животно едновременно. Тази образна мисловност е всъщност естествена връзка между всички хора, един символичен език, най-висш сред всички, защото е изначален.
Първо влизащ в детството чрез разказите на по-възрастните, а в съвременността и с книгите, а след това отразяван чрез чувствителността от онези, които посягат към четките и боите, към думите и музиката, за да споделят на свой ред себе си, за да разкажат приказка.
Тъкмо тази връзка, тази първично заложена всеобща символика, ако бъде добре опозната, чрез силата на индивидуалната воля се превръща в способност да се моделират светове. Носител на мъдрост, и всъщото време формиращ нова естетика, този инстинкт за творчество присъства у някои същества в по-голяма степен още от зората на човечеството. Тези по-отворени към същността на дребните наглед неща хора, винаги са се отличавали с особена прозорливост, а оттам и със способността да виждат в миналото, настоящето и бъдещето неща, които за другите остават тайна. През вековете останалите са ги наричали с различни имена – шамани, жреци на племето, знахари, врачове, магове, вещери. Но смисълът е все един и същ – отражението на вътрешното във външното и обратно, защото точно в него се крие тайната на виждането.
Всеки има любима приказка – такава, която се е отпечатала дълбоко в сърцето и впоследствие, макар и на подсъзнателно ниво, продължава да оформя представите му за света, за отношенията със себеподобните, с животните, растенията, минералите, с целия космос. Любопитно е в каква степен страхът от непознатото и фантастичното помагат за себепознанието. Те като в леко размътена вода, показват на човека силите и способностите, които притежава, нашепват му, че е и ще продължава да бъде независимо от превратноститите и изненадите, че може да намира най-неочаквани решения в невъзможни за преодоляване ситуации и накрая да превърне страховете си в смелост, недостатъците в дарби, въглена в диамант.
В тази връзка, а и не само, всеки творец е шаман за своето племе, за онези, които имат нужда от неговите приказки. Но творецът е шаман преди всичко вътре в себе си и за себе си, защото откриващ в празнотата на своята утроба зараждащите се образи на всички бъдещи неща, той грабва колкото може повече от тях, за да ги извае във форма, така както майката храни нероденото си дете, след което ги изважда на бял свят, за да ги покаже и на себе си, и на другите.
От далечни времена народите вярват в изначалната връзка между всички родени същества. Животното често е не само пример за подражание, заради определени свои характеристики, неговата същност и форма, са издигани до пиедестала на величието – онова качество, което винаги дава право на индивида да владее останалите, съчетаващо мъдрост , сила и проникновение, и най-вече с неотрязана пъпна връв към своята майка – природата. Това животно познаваме като тотем - покровител и страшен съдник едновременно. Затова когато някой човек иска да се възвърне към първоначалния език и първоначалната сила, която е изгубил чрез простия акт на отделянето от утробата, той тръгва на дълъг път към своята същност, за да срещне по пътя вълка, мечката, орела или дори дракона, за да познае себе си в тях.